Тук представям полезни и изпитани съвети към родителите, резултат от изследванията и практиката на няколко поколения специалисти (психолози, логопеди и педагози), с които се старая да се съобразявам като логопед и майка.
Специалистите определят ролята на родителите като незаменима за развитието на познавателните способности и речта на детето. Наблюдателността, чувствителността и желанието на родителите да развиват и усъвършенстват навиците и способностите на своето дете са основни за постигане на богата езикова култура.
Авторитетите ни съветват:
-
Да се консултираме с логопед при съмнение за закъснение в езиковото развитие на детето или ако открием особености в развитието му.
-
Да не отлагаме консултацията с логопед, ако детето ни има речеви проблем. Да помним, че с възрастта навиците да се говори неправилно се затвърждават и все по-трудно се поддават на корекция.
-
Да не забравяме, че речта е инструмент на развитие на висшите отдели на човешката психика. Обучавайки детето на роден език, ние подпомагаме развитието на неговите интелект, познавателни процеси, емоционален свят и подготвяме условия за успешно обучение в училище.
-
Да се стараем да осигурим пълноценна езикова среда на своето дете още от първите дни на живота му.
-
Да съпровождаме ежедневната си дейност с правилен говор, да назоваваме своите действия и околните предмети, като заставаме пред детето така, че то да вижда лицето ни и да наблюдава говора ни.
-
Да използваме книжовен български език. Да не разрешаваме на себе си и на други възрастни да говорят пред детето ни на „бебешки“.
-
Да поощряваме всички опити на детето да говори. Да не забравяме, че то започва да говори едва тогава, когато ние искаме да го чуем.
-
Да говорим с детето бавно, с кратки фрази.
-
Да не забравяме, че детето се нуждае от постоянен телесен контакт с нас – да не се притесняваме да го взимаме на ръце, да го прегръщаме, галим и докосваме.
-
Да отделяме на детето много време, да бъдем често с него.
-
Да се стараем да му четем всеки ден. Да не показваме досада и нежелание, ако детето ни помоли да му прочетем много пъти любимата му книжка, а да се радваме, че пред себе си имаме „книгоман“ със свои предпочитания.
-
Да се въздържаме да поправяме неточностите в говора на детето, като го прекъсваме. По-ефикасно е да го изслушаме и, демонстрирайки, че сме го разбрали, да повторим сгрешената фраза правилно.
-
Да стимулираме любопитството на детето, да поощряваме задаването на въпроси като се стараем да отговорим на всеки от тях.
-
Да не сравняваме детето с други деца. Да се съобразяваме с факта, че то е уникално.
-
Да се стремим да не претоварваме детето. Да не поощряваме наизустяването на дълги текстове от малки деца.
-
Да не забравяме, че детето не се ражда с развита реч. То се учи постепенно да произнася звуковете правилно и ясно, да ги свързва в думи, изречения, да излага мислите си ясно и последователно.
-
Да помним, че през първите три години от живота на детето основно се извършва анатомичното съзряване на речевите области на мозъка, детето овладява основните форми на родния език и натрупва голям запас от думи. Ако в тази възраст не отделяме необходимото внимание за езиковото развитие, то в бъдеще ще са ни необходими прекалено много усилия, за да се навакса изпуснатото.
-
Да знаем, че първите пет години от живота се определят от психолозите като “години на чудесата”. Изследванията на физиолозите показват, че функциите на централната нервна система лесно се поддават на тренировка именно в периода на своето естествено формиране. Без тренировка развитието на тези функции се задържа и дори може са се прекрати завинаги.
