Логопедът оказва помощ на деца или възрастни, които имат:
-
нарушения на произнасянето (артикулацията-фонологията) на звуковете – при деца с нормални слух, интелект и инервация на артикулационната мускулатура (т.е. запазена е връзката от мозъка до мускулите на говорния апарат):
-
най-разпространените нарушения сред децата
-
изразяват се в изопачаване (несъобразена с общоприетите норми артикулация), липса, пропускане, замяна на един или повече говорни звукове (фонеми) и/или тяхното смесване
-
според това дали протичат с проблеми в слуховото различаване на звука (т.е. детето чува звука, но е затруднено да го разграничи от сходни звукове), те могат да водят до допускане на същите грешки и при писане нарушения в произношението, причинени от проблеми в инервацията на артикулационния апарат – настъпва вследствие на това, че устните, езикът, небцето, гласните връзки и диафрагмата не могат да се движат в пълния си обем.
Характерни са нарушения в артикулацията на звуковете, в гласа, интонацията, темпа, ритъма, емоционалността на речта.
В зависимост от степента на нарушение във функционирането на мускулите говорът може да е напълно възпрепятстван или да са затруднени само някои движения на езика, причиняващи проблеми в артикулацията.
-
различни по степен и тежест нарушения на езиковото развитие – при деца с нормален слух и съхранен интелект, които към три годишна възраст вече изразено се открояват от връстниците си с:
-
късното си проговаряне
-
общуването на „собствен“ език, който разбират само най-близките им хора
-
аграматичен говор (като чужденци) – не съгласуват по род и число, бъркат времената на глаголите, както и представките и окончанията на думите(бъркат или не използват съюзи, предлози, местоимения)
-
тежки проблеми в произнасянето на повече говорни звукове (изопачаване, липса, пропускане, замяна), включително и на тези, които в норма се усвояват в най-ранна възраст
-
затруднение при разбиране значението на думите или фразите, късно формират понятия за групиране по признак и др.
-
трудно разбиране на чуждо изказване.
Езиковите нарушения най-често са съпроводени от:
-
особености на характера (отказ да се говори, нежелание да се съобразяват с правилата и изискванията на възрастните, хиперактивност, апатия, агресивност)
-
слабо развита фина моторика на ръцете
-
непознаване на цветовете, формите, размерите
-
несформираност на пространствените и времевите представи
-
недостатъчно развити познавателни процеси – възприемане, внимание, памет, мислене, въображение.
-
нарушения при структурни увреди на артикулационния апарат – нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението, вследствие от анатомо-физиологични увреди на речевия апарат
Успешно се лекуват още в ранна възраст от лицево-челюстни и пластични хирурзи. След раждането тези деца са обект на грижи от различни специалисти, сред които и логопед (който има функции преди и след операцията). Ако не е следсвие от синдром, включващ умствена изостаналост, последиците от това нарушение често са отстранени до седем годишна възраст.
-
нарушения на темпа и ритъма на говор:
-
бързо говорене, често трудно разбираемо за околните
-
затруднение преди началото на изказването
-
употреба на излишни звукове преди дума или фраза
-
повторение или удължаване на звукове, срички, думи при говор в началото или средата на думата, съпроводени с напрежение в говорния апарат
-
гласови нарушения:
-
слаб, хриплив глас
-
висок, писклив глас
-
носов говор
-
променен тембър
-
пренапрежение на гласа – следствие от прекалено силно говорене, пеене, викане
-
различни по степен и тежест нарушения при детска церебрална парализа – страдащите от това неврологично нарушение деца още от най-ранна възраст се подпомагат от лекари, кинезитерапевти, логопеди, психолози, педагози. Характеризират се с:
-
артикулационни нарушения
-
езикови нарушения
-
гласови нарушения
-
проблеми в усвояването на училищните умения
Комуникацията е допълнително утежнена от затруднения да се контролира позата за говорене и слушане, нарушението на мускулния тонус и рефлексите, дишането и гласообразуването.
Благодарение на екипната работа, започнала в най-ранна възраст, много от децата се интегрират успешно.
-
специфични нарушения в усвояването на училищните умения – писане, четене, смятане:
-
нарушения на писмената реч, изразени в допускането на строго специфични грешки, които не са свързани с интелектуалното развитие на детето или с пропуски в обучението в училище
Специфичните грешки на писането се проявяват на различни нива:
-
на ниво буква – затруднения при запомняне графичния образ на буквата (понякога продължават с години), изпускане на графични елементи на буквата, огледално изписване, замяна с буква, сходна по графичен признак, замяна с буква, чийто звук е близък по характеристики с този на изписваната
-
на ниво дума – силни затруднения в определяне мястото на звука/буквата в думата, пропускане, заменяне, вмъкване, разместване на срички и букви, огледално изписване на срички
-
на ниво изречение – много трудно отделят думите в изречението, особено кратките думи като съюзи, предлози, местоимения, частици, наличие в писмените работи на специфични грешки (пропуски, замени, вмъкване на букви, срички, думи, огледално писане, липса на главни букви и точки в изречението, слято писане или разделяне на думата), натрупване на голямо количество грешки от един вид, устойчивост на грешките – срещат се при всички видове писмена реч – диктовка, преписване, преразказ, съчинение – за голям период от време.
Специфичните грешки на четенето:
-
невъзможност за припомняне звука, съответстващ на буквата
-
разместване местата на буквите в думата
-
грешки при букви, чиито елементи са сходни с тези на друга буква
-
затруднено четене на думата, разделена на срички
-
често губене реда на който се чете – дезориентация
-
прочитане „наобратно“ – от дясно на ляво
-
вмъкване на думи от горния ред
-
неразбиране на прочетеното, дори и след овладяване в някаква степен на техниката на четене
Най-често проблемите в четенето и писането протичат заедно. В повечето случаи едно дете със специфични проблеми в писането има същите проблеми и при четене.
Проблемите в четенето водят до невъзможност да се разбират условията и на математическите задачи.
При смятането се допускат специфични грешки от типа огледално изписване, бъркане по графично сходство.
Голям проблем при децата със специфични нарушения на четенето, писането и смятането е разбирането и прилагането на алгоритъм за дадена операция.
Лесно се дезориентират в час, не разбират зададените им въпроси и дават нелогични и несвързани с въпроса отговори (дори при елементарни въпроси).
По-голямата част от децата със специфични проблеми в усвояването на училищните умения имат несъответствие между реалните си способности и интелект (често над средните) и постиженията, демонстрирани в училище. Въпреки толерантността и подкрепата към тях от огромна част от преподавателите в началния етап на обучение, тези деца най-често преживяват неприятни емоции при всяко изпитване, свързано с четене, писане или смятане.
Крайните случаи на несправяне с овладяването на училищните умения предизвикват различни реакции – някои деца започват умишлено да пречат в час, да отказват да спазват училищните правила, да се държат арогантно и агресивно, други се изолират от случващото се наоколо, запазвайки поведение на отсъстващи, трети развиват страх, граничещ с фобия, от училище, изразяващ се със соматични симптоми – главоболие, болки в корема, гадене, изпотяване, треперене, тикове, вследствие на което често отпадат от училище.
Нарушения при сензорни дефицити, интелектуална недостатъчност и соматични проблеми (физически увреди и хронични болести)
Основна роля за преодоляване на нарушенията имат специални педагози, строго профилирани за работа с деца с увреден слух, зрение, интелектуална недостатъчност, соматични проблеми. Логопедът подпомага постигането на правилна артикулация, езиковото развитие, усвояването на училищни умения, като се съобразява със специфичните особености на всяко от нарушенията.
