Кабинетът извършва диагностика и терапия на:
Артикулационни нарушения – те са едни от най-често срещаните в нашата практика. Изразяват се в замени (субституции), пропуски (елизии), изопачаване на съгласни.
Най-често са засегнати онтогенетично средни и най-вече онтогенетично късни съгласни звукове, отличаващи се със сложен артикулационен фокус. Това са звуковете от групите на
-
съскавите – с, з, ц
-
шушкавите – ш, щ, ч, ж
-
сонорите – р, л
-
веларните – к, г
причините за това нарушение могат да бъдат
-
функционални
-
органични
Заекване!
То се характеризира с блокажи на говора, резултат от спазми в говорния апарат с различна степен на тежест. В следствие на спазмите речта е накъсана, лишена от плавност, съпроводена с речеви емболи, синкинези и мъчителни усилия за продуцирането и конторлирането и. Плитко, неикономично дишане, вегетативните смущения при говор (изчервяване, изпотяване, сърцебиене) и вторични психични наслоения също са елементи в клиничната картина на заекването. Теориите за причините за появата на заекването са многобройни, но едни от най-честите са:
Вродени предразполагащи:
-
наследственост
-
леворъчие
-
увреди на главния мозък в различни периоди от развитието
Външни предразполагащи:
-
условия на живот, семейство, детска градина, училище
-
подражание
-
уплаха/страх
-
ускорено/забавено речево развитие
Предизвикващи причини:
-
остра психическа травма
-
-продължително действащи психотравмиращи ситуации
-
травми
-
интоксикации
Детска говорна апраксия.
Тя се характеризира с разстройства в дишането, гласът е ринофоничен, а нарушенията в прозодиката са леки, не съвсем типични. Изразяват се в забавен темп и накъсан от мъчителни паузи говор. Едни от водещите симптоми на това нарушение са артикулационните грешки. Причините за появата на детската говорна апракция са локални поражения в кората на главния мозък, вродени или рано придобити.
Специфично езиково нарушение.
В последните години това нарушение е едно от най-често срещаните. Характеризира се с късно начало на речта (или липса на такава до 4 – 5 години). Речта на тези деца се формира по-късно (от нормалното) и е с многобройни нарушения в звукопроизношението, в речниковия запас и всички компоненти на езиковата система. Речта на тези деца е трудноразбираема за околните. Много важно тук е да се спомене, че тези деца за с нормален слух и интелект в нормата. Причините могат да бъдат:
-
органични поражения в доминиращото мозъчно полукълбо
-
черепно-мозъчни травми в ранна детска възраст(или по време на раждане)
-
асфикция – липса на кислород (увита пъпна връв)
Тези увреди от своя страна водят до снижена въсбудимост на нервните клетки и тяхната бърза изтощаемост.
Нарушения на способността за четене и писане –Дислексия и Дисграфия
-
Дислексията е специфично нарушение при четене изразяващо се в трудности в прочитането на букви, срички ,думи, изречения или текст, които от своя страна повлияват разбирането на прочетения материал.
-
Дисграфията е специфично нарушение при писане ,което оказва отражение върху графичната коректност и смислово съдържание на написаното.
Причините за тези нарушения могат да възникнат на базата на мозъчна дисфункция , но не е следствие от някакъв специален доказан структурен дефект. Не е следствие от интелектуална недостатъчност, социална или педагогическа занемареност. Те са специфичен когнитивен проблем, често е генетично обусловен и свързан с по-явни или скрити дефицити в развитието на устния език.
